ОБЪЛГАРЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; обългаря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. Побългарявам се. Един българин,.., ни разказваше преди малко време, че кир Колони и г. Протич са избрани за главнокомандующи на „Добродетелната дружина“ само затова, защото са се обългарили и защото са дозволили на едно българско слънце да им казва „байо“. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 243. Децата на сърбските чиновници, които са изпроваждат от правителството в Алексиничкия округ [на Алексинац], заборавят своя език и обългаряват са, защото в тоя округ нема сърбе. СбС, 1875, кн. 1, 41.